Историята на цареята

The лук е двугодишно растение от рода Лук в семейство Alliaceae. Корените му са влакнести. Стъблото, което е съкратено в диск, е плоско и конусовидно. Листата са цилиндрични и кухи, с най-широката част в основата, постепенно се стесняват нагоре, по-къси от цветоножката, с диаметър над 0,5 см. Листните влагини са дебели и люспести, плътно покриват съкратеното стъбло, формирайки луковицата. Лукът е в различни цветове, включително тъмночервен, розов, медно-жълт, светложълт или бял. Цъфти и дава плодове от май до юли. Още през третия век сл. Хр. след откриването на пътя на коприната по време на династията Хан, постепенно е въведен в Китай. Тъй като е екзотично растение, е наречен "лук".

Първоначално от западна Азия, лукът се култивира навсякъде в Китай и е достъпен през цялата година. Култивирането на лук датира от древен Египет, след това той беше въведен в различни региони от испанските колонизатори. Всичко това обаче се случва в преобладаващо умерени климати като Италия, Мексико, Испания и САЩ. Лукът е толерантен към засушливите условия, но процъфтява в мокри условия и изисква плодородна почва. Не толерира високи температури, силна слънчева светлина, сухост или бедна почва. Той е известен с отличното си качество и високата си производителност и се разпространява най-често чрез семена. Благодарение на лесното си съхраняване и възможността за пресадяване, лукът е идеален за домашни овощни градини.

Лукът е познат като кралицата на зеленчуците в чужбина, славен със своята висока хранителна стойност. Може да се използва като приправа, а жемански лук често се добавя в коктейли или се използва като усилвател на вкус. Уникалният остър аромат на лука, като диацетилът, стимулира метаболизма. Яденето на лук може да повиши нивото на енергия и да намали умората. Всичко пак той може също да причинява неудобства в желудочно-чревния тракт. Богат по хранителни вещества, лукът има остр вкус поради присъствието на летучи вещества. Съвременната медицина показва, че лукът има свойства за предпазване от болести, може да подобри апетитът и има силни антибактериални, снижаващи кръвното налягане и противостареещи ефекти. Той е също полезен при лечението на дефицит на витамин C. В традиционната китайска медицина лукът се считает, че има свойства за отстраняване на горещина, размяхване на слюнка, детоксициране и убиване на паразити.

Лукът произхожда от Централна или Западна Азия и днес е наличен в много сорти, използвани в храната по целия свят. Каменни гравюри от древен Египет, датирани до 10 век пр.н.е., показват жетането на лук, който по-късно се разпространи до Средиземноморския регион. През западната Хан династия, Чан Цянь пътува до Западните земи и довежда множество видове, включително лук. Записи показват, че лукът вече беше култивиран в Западните земи тогава. След Епохата на открития, лукът се разпространи от Европа към останалата част от света. През XVI век той беше въведен в Северна Америка. През XVII век стигна до Япония. През XVIII век, "Линьнан Зацзи" записва, че лукът беше въведен в Макао от европейци и беше посаждан в района на Гуандун. Оттам той започна да се разпространява навътре в Китай.

Лукът е много ценим зеленчук, култивиран по цял свят. В момента основните страни-производители на лук включват Китай, Индия, Египет, Съединените американски щати, Русия, Нидерландия, Испания, Великобритания, Германия, Полша и Мексико. Сред тези, Китай е най-големият производител на лук в света, с дял от около третината от световното производство. В Китай лукът се намира предимно в североизточните, северните и северозападните региони, с Шандун, Хебеи и Вътрешна Монголия да бъдат главните производящи области.